В САЩ тече важен експеримент – редица градове и щати планират постепенно повишаване на минималната работна заплата до 15 долара на час. Тези планове имат много критици, според които това ще доведе до загуба на работни мета и фалити на бизнеси. Тези прогнози поне засега се оказват погрешни, пише колумнистът на Bloomberg Бари Ритолц.

акар само по себе си това да е интересно, най-важното е защо толкова анализи се оказват погрешни. В много случаи даващите прогнози страдат от този тип системна пристрастност, която обикновено се наблюдава редом със саморазрушителните тенденции на твърде много финансови инвеститори. Много от тези врагове на минималната заплата са убедени, че правителството не би могло да направи нищо както трябва и че всякакво усилие да бъдат облекчени някои от дефектите на свободния пазар би било контрапродуктивно.

Модерният дебат за минималната заплата в САЩ може да се проследи до публикувано през 1993 г. изследване на икономистите Алън Крюгер и Дейвид Кард.

Те разглеждат какво се случва със заетостта в индустрията за бързо хранене, когато минималните заплати биват повишавани в един пазар, но не и в съседните. Изследването открива, че няма забавяне в растежа на работни места на пазара, където са повишени заплатите – дори се случва точно обратното. Икономическият урок от този доклад – че умереният ръст на минималната заплата не вреди на заетостта – е потвърден и от редица други последвали изследвания.

Тези проучвания потвърждават позициите на някои икономисти, които настояват, че държавните помощи не трябва да бъдат използвани за субсидиране на частни компании, които плащат минимални заплати на служители на пълен работен ден.

Едни от най-големите работодатели в САЩ като Wal-Mart и McDonald’s се оказват основни бенефициенти на социалните помощи, тъй като много от служителите им на практика са работещи бедни. Мащабът, в който данъкоплатците субсидират печеливши корпорации, възползващи се от социалните мрежи за сигурност, е внушителен. Според едно проучване работещите във вериги за бързо хранене в САЩ получават помощи на стойност 7 млрд. долара годишно. Друго изследване твърди, че данъкоплатците субсидират търговската верига Wal-Mart с над 6 млрд. долара.

„Във все повече щати най-голямата група получатели на помощи по програмата Medicaid са служителите на Walmart. Същото е вярно и за хората, получаващи купони за храни. Всеки „сътрудник“ на Walmart струва на данъкоплатците средно над 1000 долара във вид на помощи“, твърди бившият конгресмен Алън Грейсън. Проучване на Politifact потвърждава, че неговите оценки са до голяма степен точни.

Икономическите ползи от постепенното увеличение на минималната работна заплата са добре установени, но едва ли бихте могли да узнаете това, ако слушате твърденията на опонентите на тази политика. Когато един анализ е базиран на идеологически вярвания, избирателното възприемане на фактите е неизбежно. Как иначе бихме могли да обясним защо дори преди да влязат в сила повишаванията на минималното заплащане, критиците вече им приписваха вина за повишаването на безработицата? Това води до безкрайни спорове между тези икономисти, които следят излизащите статистики, и тези, които априори знаят какъв ще е резултата. Не би трябвало да е изненада, че тези, които използват реалните данни, са много по-точни в оценките си отколкото хората, които работят въз основа на идеологически предположения.

Пример за това е Марк Пери от American Enterprise Institute, който месец преди да влезе в сила първата фаза от повишаването на минималната заплата в Сиатъл заяви, че „наложеното от властите в града повишаване на минималната заплата гарантира свиване на възможностите за заетост на много работници“.

Реалните резултати обаче са различни – безработицата в града спадна до 3.4%, което е значително под средното за страната. Изследване на Вашингтонския университет пък показва, че има малко или никакви доказателства, свързващи повишаването на минималната заплата със загуба на работни места и затварянето на бизнеси.

Експериментите с повишаването на минималната почасова надница в САЩ започнаха през миналата година и все още е рано да се правят окончателни заключения. Засега обаче данните подкрепят мнението, че те няма да навредят на икономиката, тъй като увеличават разполагаемия доход на тези хора, които харчат почти всичко за потребление. Това на свой ред се превръща в добър стимул за местните икономики.

Статистиките трябва да бъдат оценявани честно и с възможно най-малко пристрастия. Също така не трябва да се забравя, че повишаването на заплащането е сложен въпрос в страна като САЩ. Сиатъл е град с високи средни доходи, растящо население и жизнена технологична индустрия. Състоянието на много други щатски градове е различно. Отделните градове и щати трябва да коригират минималното заплащане по начин, адекватен на местните условия. Затова и минималното заплащане на национално ниво би трябвало да се повишава с различни темпове от тези в местата с най-бърз икономически растеж. Засега обаче данните потвърждават изводите на Крюгер и Кард отпреди повече то 20 години: увеличаването на минималната работна заплата не е автоматичният убиец на работни места, за което го представят опонентите му.

Източник: barikada.org